За града
ПЕРНИК е разположен в живописната Пернишка котловина, в Средна Западна България, по протежението на р. Струма, между три планини - Голо бърдо на юг, Витоша и Люлин на изток и югоизток.
Изглед към града и заобикалящите го планини
Река Струма
Градът е с дължина 22 км., областен и общински център. Намира се на 30 км югозападно от столицата София.
Изглед от Витоша планина към магистрала Люлин.
След освобождението през 1878 г. Перник е село с разпръснати махали, наброяващи около 1 000 жители. Село Перник е обявено за град с царски указ №402 от 26.06.1929 г. с развитието на въгледобива. Тук се добиват около 75-95 % от въглищата в страната. Но историята на селището започва още от дълбока древност (ранен неолит) - първите сведения за поселищен живот в района на Перник датират от 6000 г. преди Хр. В днешния квартал Изток на гр. Перник са намерени следи от този период, а доказателствата могат да бъдат видяни в Историческия музей в Перник.
За живялото тук тракийско племе агриани споменава още Тукидит, когато разказва за похода на одриския цар Ситалк срещу македонците през 429 г. пр.н.е. Други тракийски племена в областта били граеите и илеите. По-късно тук идват римляни и славяни, с чийто бог Перун се свързва и името на града. Градът е включен в границите на българската държава през IХ в., а Х и ХI в. е бил голяма крепост, свързана с името на войводата Кракра.
За пръв път селището с името “град Перник” е споменато през средновековието в житието “Безименната легенда за Св. Иван Рилски” - пустинножителят „отиде в Перник и се настани в место каменно близо до река, наречена Струма, и тук си направи свое покоище“. Свети Иван Рилски е небесен покровител на българите и пазител на миньорите и по този повод за деня на гр. Перник е обявен 19 октомври.
Византийският хронист Скилица-Кедрин преди повече от 1 000 години, описал двата безуспешни опита на император Василий ІІ да покори българската крепост, защитавана от Кракра, през 1004 г. и 1016 г., последната паднала под византийско робство крепост: „Императорът тръгнал към Перник, чийто защитник бил Кракра, мъж отличен във военното дело. Там престоял немалко време и изгубил значителен брой войници при обсадата. Щам като разбрал, че крепостта била непревземаема чрез обсада и че Кракра не се поддавал нито на ласкателство, нито на друг вид обещания и предложения, върнал се във Филипопол...” .
Крепост Кракра
Много първи неща в българската история са се случвали именно в Перник:
- светва първата електрическа крушка /с монтирането на минната сепарация и нужната за нея електрическа станция през1895 г./,
- първото улично осветление,
- първата електроцентрала /1899 г./,
- първата ТЕЦ /1918 г./,
- първият градоустройствен план /1926 г./,
- първото произведено стъкло /1931 г./,
- първата брикетна фабрика /1934 г./,
- първият машиностроителен завод /1924 г./,
- първият металургичен комбинат, сега "Стомана" /1953 г./ .
За Перник се знае и много, и малко.
С поставянето началото на въгледобива след 1891 г. се създава минното селище. Перник е не само модел за възникване на град в резултат от развитието на мината, но и за създаване на културата на жителите и изграждане на отношението към културните и музикални традиции. В продължение на половин век функционирането на града, организирането и финансирането на социалния живот в него са изцяло свързани с предприятието "Мини Перник" (изграждане на черква, театър, стадион, зона за отдих в града и зона за възстановяване извън градската територия, в подножието на Витоша, край минерален извор при с. Рударци и др.).
„Градът на черното злато" и индустриалното сърце на България в близкото минало, години наред е свързван с металургия, машиностроене и въгледобив. Но градът на Кракра има и своята богата хилядолетна история и култура, наследник е на уникални традиции. Още преди да е обявен за град, тук е имало професионален театър /1919 г./ и първият в България граждански оркестър /1901 г./. Когато през 1929 г. Перник става град, вече има симфоничен оркестър с втора формация духов оркестър и оркестър за забавна - танцова, музика. През 1975 г. е създаден камерния оркестър „Орфей", който продължава и до днес активно дейността си не само на пернишка сцена, но и на международната.
Символи на минното наследство
В централната част на гр. Перник има обособен кръг от "минни" обекти, свързани с възникналото минно селище и изградено градско пространство от предприятието "Мини Перник": Минна дирекция, Минен музей, Минна чешма, Минно читалище, Минния храм "Св. Иван Рилски" и др. Те са "естествени" знаци на градския център и поддържат посланието за индустриалното развитие.
Названията в градския център са в основата на съгражданата идентичност на града - Св. Иван Рилски и Мината с послания за "традиция" в индустриалното развитие и от друга страна, Кракра Пернишки и Средновековна крепост с послание за "традиция" в историческо присъствие.
Подземният минен музей, обособен във връзка с минното развитие в града, е оригинален и уникален не само в регионален, но и в национален мащаб, тъй като е първият в България и единственият подземен на Балканите. Разположен е в централната част на града, непосредствено до Регионалния исторически музей. Той се намира в естествена среда - 2 рудника с дължина 200 м и 50 м под земята. Галериите са разработени през 1891 г. във връзка с преминаването към промишлен добив за въглища за първи път в страната. След преустановяване на експлоатацията се създава музея. Направен е по подобие на минния музей в Унгария, но с по-големи размери. В него е запазена средата, в която са добивани въглища от миньорите и експозицията пресъздава типичните минни дейности и развитието им през годините - има макет на кон, превозващ въглища, руднични инструменти, влакче с вагонетки и др. Тук са снимани и няколко филми. Работното време на музея е от понеделник до петък, 10 - 16 ч., посещенията са по предварителна заявка на тел. 076/608131 или в Културно-информационния център на пл. Кракра №10.
Минната дирекция - създадена през 1932 г. като Национално седалище на Автономни Мини Перник, които тогава управляват 83 % от всички мини в България. Тя има оригинална архитектура в неокласически стил с издълбани минни символи и часовникова кула. Вътрешността е в готически стил, в богати орнаментови тавани и готически сводове. В момента е с функции на административна сграда.
Черква "Св. Иван Рилски" - срещу Минната дирекция е т.нар. минна черква, която прави впечатление с архитектурната си и художествена стойност. Изграждането й започва 1910 г. и завършва 1919 г. по инициатива на Държани Мини Перник. Посветена е на патрона - покровител на миньорите и жителите на града. До 1950 г. функционира като минен храм. Строена по проект на неизвестен италиански инженер отвън прилича на умалено копие на катедралата "Александър Невски" - София. Стенописите са от 1958 г. на художниците - проф. Дечко Узунов, Никола Маринов, А. Поплилов.
Все още запазени могат да се видят, построените през годините квартали Инженерен (с жилища за инженерите), Монте Карло (с жилища за техниците на мината), Твърди ливади (с жилища за миньорите), обявени за паметници на културата, галериите на старите рудници, банята и други. Жилищният квартал на миньорите ("Твърди ливади") е първият благоустроен квартал (1926 г.) в България по образец на английски минни селища.
През 1937 г. в града се изгражда един от първите в България плувни басейни с олимпийски размери. През 1957 г. е изграден първият плувен минерален комплекс, а през 1963 г. с. Рударци е обявено официално за балнеолечебен курорт с местно значение.
Мемориалният комплекс на миньорския труд на пл. «Кракра», прославящ труда на пернишките рудничари, външно симворизира с формата си табаните, а вътрешното решение с облицовката на черно габро и 9 фигурални композиции от бронз пресъздава атмосферата на минни галерии и текстоникната на въглищните пластове. Автор на паметника е колектив начело с проф. Секул Крумов. Тук се провеждат концерти и изложби.
Дворецът на културата е друг символ на града, по проект на арх. Александър Дубовик (Военна академия, Театър на армията и др.), открит през 1957 г. Пернишкият "храм", съчетал елементи от класиката с националната битова архитектура, с интересни барелефи и скулптурни пана, се вписва в средата на близкия градски парк. Дворецът е център за развитие на културни дейности и събития. Тук се намират Драматичния театър «Боян Дановски», Универсалната научна библиотека «Светослав Минков», Художествената галерия, Камерен оркестър Орфей, Духов оркестър, Обединена школа по изкуствата и др.
Регионалният исторически музей /РИМ/ е създаден през 1953 г. в преустроената сграда на Дома на миньора, в близост до сградата на Община Перник. Преди това тя е функционирала като Минен театър и кино /30-40-те години на ХХ век/. Днес музеят има 54 918 експонати в следните колекции: праисторическа керамика, градски бит в средновековието - материалите са от крепостта Кракра, оброчни плочки на Тракийския конник - от светилището в с. Църква, иконна сбирка, нумизматична сбирка, етнографски тъкани, бусинска керамика, английско и руско оръжие от антифашистката борба.
Крепостта "Кракра" - разположена е на скалисто плато в югозападната част на Перник при пролома "Кървавото" на р. Струма. Намерените архитектурни битови и производствени съоръжения, култови и битови предмети (накити, монети, съдове и др.) свидетелстват за културно-историческо развитие на селищата върху хълма от неолита (VI в.пр.Хр.) до Средновековието. Пернишката крепост е една от най-важните след Търновската включена в I-та Българска държава и играе изключителна роля при отбраната срещу Византия (Х-ХI в). Голяма част от археологическите находки са съхранени в РИМ, останалите неподвижни паметници са запазени и консервирани на място (крепостни стени, жилища, църкви, базилики и др.). Интересен е фактът, че тук е намерен при разкопките сребърния печат на цар Петър, който е единствения засега от онова време. Печатът е бил прикрепен към документ с особена важност за Перник и вероятно свързан с личността и делото на Св. Иван Рилски. Крепостта "Кракра" е най-представителният градеж от елинистичната епоха (според археолозите нямащ аналог в България).
Oколо 1/3 от крепостта е разкрита от вътрешното пространство и съзнателно останалата част е превърната в паркова част (с дървета). Крепостта е на не голяма отдалеченост от центъра на града, с добра транспортна достъпност от града и пешеходна (15 мин.). Нощем осветените стени се виждат заедно с националното знаме от центъра на града и международния път София-Скопие, който преминава под крепостта. Направено е и алейно осветление. За сигурността на посетителите се грижи денонощна охрана. От направените панорамни площадки посетителите могат да се насладят на откриващата се панорамна гледка към града.
На крепостта се организират различни събития - театрални представления /постановката «Кракра»/, граовски фолклорен събор, рок концерти и др. Днес тук могат да бъдат видяни монтираните стенобойни машини, използвани при заснемането на чуждестранни филмови продукции.
Тракийското светилище (II-IV в.) - намира се в кв. "Църква", в м. Мангър на левия бряг на р. Рударщица в близост до жп спирка Даскалово на автомагистрала София - Гюешево. Светилището е посветено на Асклепий и Хигия - здравоносни божества на изворната вода. Външно е оформено в стила на гръко-римското храмово строителство във връзка с култа към тях. Болните поднасяли на лечителите мраморни оброчни плочки и статуетки. Повечето от откритите плочки на тракийския конник, Асклепий, монети и др. са експонирани в РИМ-Перник. То е консервирано и частично реставрирано на място 70-те г. Единственото цялостно разкрито най-добре запазено, с най-сложно устройство и с богати дарове от римската епоха е в страната. Но то не е пригодено за туристически посещения. Направеният подлез към него не свързва магистралата с паметника.
Скулптурната фигура на Св. Иван Рилски Чудотворец /висока 3.3 метра/ - светията-покровител на Перник на миньорите и български народ се издига пред Двореца на културата и е един от най-новите паметници в града.
Перник е с традиции и в спорта.
Стадион Миньор
Централната градска част на Перник е привлекателна с нощното осветление на основните туристически обекти и сгради.
Международен Фестивал на маскарадните игри „Сурва" - маскарадните игри в региона като посланик на традициите и обичаите, явление на регионалната култура с елементи на фолклор, се превръщат в част от културното наследство и продукт на съвременната култура на района. Сурвакарството, запазено на територията на цялата област и предаващо се от баща на син, показва как огънчето в сърцето на човек не може да бъде затворено и оковано.
Фестивалът, превърнал се в пресечна точка на хилядолетна традиция и съвременност, е запазил своя дух жив и автентичен и до днес. С годините се превръща в градско явление и вече 45 години Перник е домакин на Фестивала на маскарадните игри. Това е първият фестивал на маскарадните игри в България, проведен през 1966 г. Първоначално в него взимат участие 800 участници, като с годините техният брой се увеличава и достига над 5000 участници. От 1985 г. фестивалът придобива международен статут, а от 1995 г. Перник е член на Фондацията на европейските карнавални игри /ФЕКГ/, със седалище Амстердам - Холандия. Доказателство за авторитетния международен престиж на фестивалния град е домакинството на Перник за ХХIV Конвенция на ФЕКГ през май 2004 г. под патронажа на президента на България, в която взеха участие около 50 страни. Във фестивала обикновено участват над 90 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. През последните години уникалното събитие придобива все по-голяма популярност и привлича хиляди посетители от страната и чужбина. Фестивалът се организира от община Перник и от няколко години се провежда всяка година през януари в продължение на три дни под патронажа на Министерството на културата. Фестивалът има конкурсен характер, като в класирането участват само групите от страната. Целият град, обхванат от еуфорията на празника, се превръща в столица на фестивалните зимни емоции.
Фестивалът е подкрепян и посещаван и от гости от най-високо ниво.
Природни ресурси
Още пътешественикът Евлия Челеби (XVI в.), Ами Буе, Бианки и др. са се възхищавали от природните дадености в този район.
Централната градска част е любимо място за разходки и отдих пешеходните зони, зелени площи и обособена паркова зона.
Около 21 % от площта на община Перник са защитени природни територии. В нейния обхват попада около 9 988 ха (37.5 %) от природен парк "Витоша" /обявен през 1934 г. за първия национален парк в България и на Балканския полуостров/ и поддържан резерват "Острица" /обявен през 1943 г. за народен парк/ в Голо бърдо, на 5 км южно от град Перник. Това е един от уникалните и ценни български резервати, където на сравнително малка площ (136,3 ха) има голямо разнообразие на дървесни и храстови (46), тревисти растителни видове (316), в т.ч. редки видове. В Червената книга са включени 23 вида, а 13 - в списъка на защитените растения в България. Единствено тук растат българското карамфилче и урумово лале. Фауната е представена от редки и ендемични видове, птици с висок природозащитен статус. Строго определен режим на посещение е характерен за резервата.
Витоша, Голо бърдо и Люлин са лесно достъпни и леснопроходими планини, с удобни изходни пунктове. Съществуват градски автобусни линии от София и Перник, които достигат до основните изходни пунктове на Витоша и в самата нея, Люлин и Голо бърдо. От гр. Перник има автобусни връзки със с. Рударци-Кладница, с. Студена, с. Боснек-с. Чуйпетльово за Витоша; с. Дивотино-с. Люлин, с. Мещица, с. Големо бучино (с възможност и през София) за Люлин и с. Кралев дол, гр. Перник за Голо бърдо. С връзки от София може да се достигне също до Витоша и Люлин, а от Радомир до Голо бърдо. Има и специализиран превоз от маршрутни линии между София и Кладница, Рударци, Драгичево.
В Планините Витоша, Люлин и Голо бърдо има възможности за различни пешеходни маршрути /виж табл. 1/ с интересни природни и културно-исторически забележителности /скални образувания и каменните реки на реките Кладнишка, Рударщица, Танчовица, Матница и др. във Витоша, вековни дървета в с. Боснек, с. Рударци, изворът "Живата вода" или "Чешма на щастието" между с. Чуйпетлово, Боснек и Кладница, средновековните манастири на Софийската "Света гора" - "Св. Георги" в с. Студена, Кладнишки манастир "Св. Николай" и други/. Територията в района на с. Боснек и Чуйпетлово е една от най-слабо повлияните от човека в парка.
Манастир "Св. Никола, с. Кладница принадлежи към групата на Витошка Света гора. През Средновековието над манастира се е издигнало значително по размери градище, обградено със стени и кули. Манастирът е бил свързан с крепостта. Последното му възобновяване е през 1841 г. Бил е убежище на Левски, Паисий и др. от Възраждането. Обявен е за паметник на културата с регионално значение, действащ е. Има висока художествена стойност на стенописите и част от иконите и църковни ръкописи.
От манастира "Св. Георги" (ХII-ХIV в.) в с. Студена е оцеляла само църквата и е една от запазените представители на западната българска живопис и църковна школа (Митова-Джонова, 1983). Това е един от 14-те средновековни манастири в Софийско, образували т.нар. "Мала Света Гора". Изографисването е от ХVI в. Тя е полувкопана в земята, с оформена арка, а стените образуват полуцилиндричен свод. През средата на 80-те НИПК извършва цялостна консервация на църквата.
Църква "Св. Арахангел Михаил" с. Студена се намира в близост с другата църква. Изградена е 1846 г. Зографисването е довършено от майстори - зографи на Рилски манастир.
Карстовият район в околностите на с. Боснек има около 30 пещери и пропасти, но повечето са слабо проучени и не са пригодени за туристически посещения. "Духлата" се намира северозападно от с. Боснек, на десния бряг на р. Струма и е най-дългата пещера в България (17,5 км. пещерни галерии на 7 основни нива и 5 подземни реки и потоци). Тя е трудно проходима пещера с лабиринти, множество езера, разнообразие от 60 малки и големи зали, сталактити, сталагмити, сталктони, драперии, пещерни бисери. Обявена е за национален обект и природна забележителност през 1992 г. с площ 50 ха около нея. "Врелото" е втора по дължина пещера след "Духлата" - 8,5 км.
Като част от дейността на Държавно дивечовъдна станция "Витошко" (площ 8 787,9 ха) в южните и югозападни склонове на Витоша край яз. Студена е провеждането на организиран ловен туризъм. Разнообразието на орнитофауна (водолюбиви птици) карй яз. "Студена", където минава един от главните миграционни пътища (Via Aristotelis) е предопставка за развитието на орнитоложки туризъм.
Курортният център Рударци разполага с единствения за западната част на Витоша минерален извор (28,9 С температура), лесно транспортно достъпен от Перник (13 км.) и от София (20 км.). Лечебните свойства на водата я правят подходяща за балнеолечение, както и къпане, пиене, инхалации. Комплексът разполага с един закрит, два открити плувни басейни, тенис на корт и на маса.
Табл. 1. Туристически маршрути за пешеходен туризъм в община Перник
|
Планина
|
Маршрут
|
Времетраене
(час)
|
|
Витоша
|
с.Студена-манастир"Св.Георги"-
х. Върбица
|
1.3
|
|
Витоша
|
с. Студена-м. Шумнатица-х. Върбица
|
1
|
|
Витоша
|
с. Боснек-извор Живата вода
|
1.3
|
|
Витоша
|
с. Чуйпетлово-х.Селимица
|
3
|
|
Витоша
|
с. Кладница-х. Селимица-х. Острица
|
1.3
|
|
Витоша
|
с. Рударци-х. Селимица
|
1.3
|
|
Витоша
|
м. Златни мостове-х. Кумата-
х. Еделвайс-х. Острица
|
2.2
|
|
Люлин
|
с. Дивотино-х. Люлин
|
3
|
|
Люлин
|
с. Люлин-х. Люлин (през кв.
Райлово)-Дивотински манастир
|
1
|
|
Люлин
|
с. Люлин-х. Люлин (през кв. Църнел)
|
1.3
|
|
Люлин
|
с. Големо бучино-Бучински проход-
вр. Райлово градище-х. Люлин
|
3
|
|
Голо бърдо
|
гр. Перник-х. Славей-вр. Кобила-
Перник
|
2.3
|
|
Голо бърдо
|
с. Кралев дол-х. Кралев дол
|
1.1
|
|
Голо бърдо
|
по билото на Голо
бърдо (с. Студена-х. Върбица-
ПР "Острица"-крепост Кракра-
Радомир)
|
няколко дни
|
Източник: Туристическа карта на ПП Витоша, М 1:40 000, 2003.
Туристическа карта Люлин, М 1:50 000, 2003.
Автор: Даниела Ненкова
Снимки: Даниела Ненкова